Обичаят мартисору, символът на предците на стар сценарий за подновяване на времето в навечерието на пролетта, според традицията е свързан с момента на смъртта и символичното раждане на местно женско божество - Баба Дохия.  Мартишор също е популярното име  Март, месецът на началото на земеделската година.
 Навикът на martisoru беше запазен  в днешно време, но не на нивото на чувствителност на друг  дата.
 
 В народните вярвания,  мартишорът символизира  въжето на годината, което се събира, чрез изплитане на двете  теми, 365 календарни дни.  Цветовете бяло и червено представляват  тези двамата  противоположни сезони, зима и лято. В старите традиционни общества са известни само тези две  основни сезони, като се вземат предвид пролетта и есента  преминаващи сезони.  Според буковинските вярвания мартисору е нишката на дните в годината, усукана от баба Дохия при изкачване с овцете на планината, подобно на нишката на човешкия живот, усукана при раждането от проклетници.  Бял цвят  представляват  студът на зимата, който беше към края си, и червеното на летната жега, която естествено следваше в календара.
 
 Мартисору беше много носен символ  достойнство и тържественост от страна на членовете на традиционното общество, които избягваха всяко нецивилизовано поведение през периода, когато мъченикът украсяваше облеклото им.