Обичаят на мартисора, наследствен символ на стар сценарий за подновяване на времето в навечерието на пролетта, според традицията е свързан с момента на смъртта и символичното раждане на местно женско божество - Баба Дохия.
 Мартишор е и популярното име на март, месецът на началото на земеделската година.
 Навикът за martisor е запазен и до днес, но не на нивата на чувствителност от друго време.
 В народното поверие мартишорът символизира въжето на годината, което събира, чрез изплитане на двете нишки, 365-те календарни дни. Цветовете бяло и червено представляват двата противоположни сезона, зимата и лятото, като в старите традиционни общества са познати само тези два основни сезона, като пролетта и есента се считат само за преминаващи сезони.
 Според буковинските вярвания мартисорът е нишката на дните от годината, усукана от баба Дохия при изкачване с овцете в планината, подобно на нишката на човешкия живот, усукана при раждането от проклетници. Белият цвят представлява студа на зимата, която свършваше, а червеният - топлината на лятото, което естествено следваше в календара.
 Мартишорът бил символ, носен с голямо достойнство и дори тържественост от членовете на традиционното общество, които избягвали всяко нецивилизовано поведение по време, когато мартисорът украсявал дрехите им.